Носии от Добруджанска фолклорна област

За житния край казват, че дава етнографска картина на половин България и че наред с предимството си да е сред най-богатите в материално отношение, регионът е с процъфтяващ духовен и културен живот. Това оставя своя отпечатък и върху добруджанската носия, чието видово разнообразие днес отдаваме на многообразието от етнически групи, всяка от които успява да съхрани своите специфични белези. Съществуват обаче общи елементи в народното облекло – форма, украса и начин на изработка, които биха могли да се обединят под името общобългарски етничен стил. За Добруджа, подобно на останалите фолклорни области, е характерно разделението на семеен, социален, възрастов и обреден принцип. Интерес представляват някои видове празнични носии, например лазарските, които съществено се отличават от същите в другите краища на България. Украсата на добруджанските е впечатляваща – изработени са от синчани, сребърна накити, а цветовото съчетание е типично само за североизточните части на равнината. Акцентите в булчинските украси на дрехите също са специфични, а булото е червено, за да предпазва от злото. Традицията повелява булката да има две ризи, едната от които е с незавършена бродерия, тъй като според народните вярвания многото хубост привлича лошите очи. Незавършената риза бабите считат за недостатък, кусур, който отблъсква злите сили.

Някои връхни дрехи у добруджанските мъже и жени си приличат по кройка, цвят и название и разлика често може да се открие само в по-богатата украса на женските одежди. Те обикновено представляват червен сукман с бродерия или пола с елече; дълга бяла риза от памучен плат; вълнена престилка, най-често черна и с бродерия; жълта кърпа или шапка, т.н. качуло, което наподобява гребен на петел.

Мъжката носия е от т.н. тип „белодрешна“, който е определен от светлия десен на дрехите. Тя е лека и прилепнала към тялото. Състои се от бяла риза; тесни крачоли от бял вълнен плат; червен вълнен пояс; цървули и черен калпак.