Носии от Родопска фолклорна област

Женският народен родопски костюм спада към женската сукманена носия и свързаната с нея “чернодрешна носия” Въпреки названието “родопска носия”, съществуват известни различия в народните костюми в различните краища на Родопите. Съществуват много разновидности, като най-богата на варианти е среднородопската носия. Главното различие е в нюансите на тъканите , в съдържанието на орнаментите, размерите на декоративните площи и др. Въпреки известните различия родопската носия винаги е съставена от няколко основни части: риза, сукман, пояс, престилка. Ризата е приготвена от ленено платно, а по-късно и от памучно. Тя е туникообразна, с високи, островръхи клинове, с дълги прави ръкави, които в долния си край са широко отворени. Ризата е с кръгъл отвор за главата, а отпред е със среден разрез, дълъг около 30 см. Украсена е с жълтокафяви широки кенарени ивици по края на платното, я по края на ръкавите с пъстри орнаменти. Полата е украсена единствено по краищата с шевица от копринени конци, тъй като нагоре ризата е изцяло покрита от сукмана. Сукманът е приготвен от вълнен тъмносин или домашно приготвен плат. Затова се нарича и “вълненик”. Местна особеност са тесните му клинове и отсъствието на декоративни елементи, които да подчертават краищата им. Ръкавите са къси, до над лактите, а пазвената изрезка е дълбока с с елипсовидна форма. Сукманът е декориран с апликации от червено или оранжево сукно по края на ръкавите. Апликацията е с пъстроцветни орнаменти, съставени от различни линии. Полата е украсена с няколко успоредни реда от едри бодове, в повечето случаи от жълти конци. Пазвеният отвор е обточен с оранжеви и жълти ивици и гайтани.

Поясът е постоянна част от носията. “Женският родопски пояс” се отличава с вълнената си тъкан и с големите си размери – широк е около 35см, дълъг 2-3 метра. Носи се сгънат на две по ширината и завит неколкократно около кръста. Цветът му е от жълточервен до виолетовочервен. Престилката, наричана още “родопски мендил” е известна с колорита си. Отличителните и белези са слънчевите съчетания от жълти, огненочервени и зелени цветове, които се пресичат и образуват различни по цветове квадрати. Сукманената носия в Родопите е едно от малкото женски облекла в страната, при които връхната дреха е тясно свързана с народното облекло. Това се обяснява с климатичните условия, при които връхната дреха (салтамарка) е практична необходимост. Приготвена е от вълнена дебела тъкан и е удобна за работа. Изработена е от плата на сукмана, къса до кръста, разтворена отпред, с дълги ръкави, по украса е свързана с носията. По предницата и краищата на ръкавите е извезана със сърмени линии, предимно растителни орнаменти. Прическата на родопчанки е изключително изчистена по форма. Косите са гладко сресани, разделени по средата на два снопа, сплетени на плитки, започващи от тила и свободно спуснати по гърба. Понякога краищата на плитките са сплетени в един сплитък. Прическата подсказвала семейното положение. Момите били с открити коси, сплетени много старателно, а невестите покривали косите си с кърпа. Забраждането има няколко разновидности. Може да се извърши самостоятелно с кърпа или с мека подложка от ниска цилиндрична шапчица, която е от червено сукно и се прикрепя чрез подбрадник. Друга кърпа е “тестемелът”. Той е от домашно платно, много тънко, с бяла среда и цветни краища, в които преобладава червеното. Забрадката на невестите се придружава от много накити, съставени от пластинки, подредени като рибени люспи. Принадлежностите за обуване са произведения на абаджийството. Към тях спадат високите до колената “бели калцуни”, ниските до глезените “лапчунки”, плитки “терлици”. Те се носят с меки или подковани чехли. Чорапите на родопчанки са бели, а в областта на глезените са украсени с цветни растителни орнаменти.

Мъжката родопска носия е в пълна хармония с женската. Тя също спада към “чернодрешните носии”. Съставът и е богат : туникообразна риза от бяло платно, с широки ръкави, събрани в долния край с тясно коланче; потури с широка горна част и постепенно стесняващи се крачоли; горна дреха (копаран), къса до кръста, разтворена опреде, с дълги ръкави; още една връхна дреха (джамадан), също отворена отпред, но с покриващи се предници; “елек” без ръкави. Дрехите са приготвени от домашна вълнена тъкан в ествения и тъмен цвят. Украсата е от черни гайтани, обточващи ръбовете и шевовете на дрехите. Орнаментите са преди всичко спирали, кръгове и растителни елементи. Неделима част от костюма е вълненият пояс в огненочервен до оранжевожълт цвят, който отговаря на цвета на женският пояс и по този начин се създава уникална връзка между женската и мъжката носия, за всеки един от районите на Родопите.Овчарската носия се познава по “овчарският шал”. Той представлява наметка от вълнена плътна тъкан в кафявочервен цвят с брош (Rubia tinctoria) , с размери около 2,5м на 70-80 см. Носи се преметнат през рамо. Използвал се при пътуване , а при работа на открито се използва за постелка и завивка. Овчарите носели и кожен “силях” – пояс от няколко пласта кожа, между които се затъквало оръжието, глезените на краката им, до средата на прасеца, били обвити с дебели бели навои, пристегнати с черни върви. Към облеклото им се включвала и плетена шапка в светъл цвят. Родопската носия е със славянски произход. Славянската основа проличава в кройката на дрехите, състава на костюма, както и в техниката, съдържанието и очертанията на везбените и тъканните орнаменти. Производството и ползването на народния костюм в този край продължава в значително дълъг период от време, след навлизането на новите начини на производство. Това се дължи най-вече на удивителното приспособяване от страна на майсторите на новите манифактурни стоки, към уподобяване на старинните везма и пошиви. Мъжката народна носия проявява устойчивост до упадъка на абаджийския занаят, причинен от силната конкуренция на фабричното производство. Извезаните женски дрехи започват да изчезват заедно с оттеглянето от занаята на последните терзии.