Женска и мъжка носия от северозападния край

Костюмът на жените от този край е от т.н. „двупрестилчен“ тип. Характерно за него е, че се състои от предна и задна бродирани престилки. Задната северняците наричат „бръчник“ или „задна завеса“ и е изработена от бродиран памучен плат с плисета, кадифе, златни ширити и дантела. Дължината на бръчника е различна в различните региони – увеличаваща се от запад на изток. Западните престилки са по-пъстри, с преобладаващ червен цвят, а десенът на източно-дунавските е по-тъмен. Предната престилка се нарича „фута“ и интересно за нея в географски план е, че по поречието на река Вит, в Средна Северна България, се носят по две предни престилки. Ризата на дунавските моми е от памучен плат, бродирана е с дантела на ръкавите, а полата е от червен вълнен плат. Макар вълната да е сред избираните тъкани, в някой региони, особено в предпланинските, този вид двупестилчена носия се е употребявала като сезонно облекло през лятото, а зимата се е заменяла със сукманена носия.

Мъжкият северняшки костюм се състои от тесни гащи, които под влияние на венецианската мода са наричали „беневреци“. Ризата – бяла и памучна, е била богато украсена, а отгоре й се е носела бродирана дреха без ръкави или с ръкави до лактите, наречена „джамадан“. В съчетание с украсата на горната дреха е бил и поясът – червен на цвят, а в студовете северняците са носели дълги го колената горни дрехи с цял ръкав или с такъв до лакъпя. Освен белодрешна, в някои региони се е носела и чернодрешна носия. Плод на абаджийското производство през възобновителния период, характерен за нея е тъмният цвят на тъканите за горни дрехи. Постепенно тя се разпространява в страната откъм югоизток, измествайки старинната белодрешна носия.